Ало, здрасти, миналото ли е?! Преди 15 години често използвахме тези телефони, въпреки че нямаха ябълки. Спомням си първата екскурзия. Картата за обаждания, която си купих от кварталната книжарница и разговорите със семейството ми. Със сигурност тогава минутите бяха ценни и се оценяваха разговорите, въпреки че на тези кабинки нямаше отхапани ябълки, а днес… Днес говорим, но не се чуваме. Обсебени от материалното, забравяме, че има много по важни неща, като например моментите с близките и приятелите, тези моменти, когато телефонът е далече от нас, когато не се сещаме, че го има. Уважавайте хората до вас и общувайте, защото реалното общуване е много по-ценно от виртуалното, то носи истинска емоция и затова просто забравете за телефона, когато не сте сами!

Автор: Денис Никифоров