Коментар и анализ. Съществува една единствена новина в медийното пространство и тя е: COVID-19! На тази новина все още не е направен обзор. Това е така, защото темата не се изчерпва, а постоянно се появява нова и нова информация. Преинформираността, освен че тревожи и плаши хората, ги кара да се замислят върху абсурдните и противоречиви неща, които чуват всеки ден.

Факт е, че най-коментираната тема в света повиши рейтинга на много медии. Въпросът е какво ще се случи с тези медии, след като отмине пандемията, и дали потребителите ще им простят за страха и ужаса от преинформираността, който са преживели! Тези медии заедно със своите събеседници не спират да всяват паника в съзнанието на хората!

В настоящия текст не подценявам по никакъв начин опасността от COVID-19 и не изразявам никакво мнение по темата, което да е свързано със здравето ни, защото нито съм лекар, нито психиатър.

Аз съм журналист и по този повод в следващите редове анонсирам, анализирам и коментирам това, което се случва.

Всичко започна с това, че нямаше случай на COVID-19 в страната ни. По това време всички се надяваха и си мислеха, че ще ни се размине. Така още в края на месец февруари се обясняваше на зрителите в националния ефир как грипът от тип Б е в пъти по-опасен!

След откриването на първия случай на COVID-19 същите тези хора, които обясняваха, че няма страшно, започнаха емоционално да обясняват, че има страшно! В този случай медиите нямат вина, защото отразяват ситуацията и противоречивите мнения.

Някой ще каже, че е човешко да се греши. Да, всеки греши, но е недопустимо да се греши в националния ефир. Също така вирусът не се появи за първи път през март в България! От декември до февруари имаше достатъчно време за информиране за всеки, а когато ни предстои да застанем пред обществото – грешките са недопустими! Особено по време на пандемия.

В момента се вземат решения и се налагат правила. Предстои да разберем дали отново не закъсняхме! Моето мнение е, че много закъсняхме! Дано греша.

Сега дойде време за няколко въпроса:

Защо не се спряха границите, преди да има регистриран случай на COVID-19 в страната?

Защо се измерваше температурата на хората, когато инкубационният период на заразата е дълъг?

Кога ще се спре всяването на паника от страна на правителството?

Ролята на държавата не е ли да създава ред и да се грижи за гражданите си, а не да въдворява хаос и да насажда страх?

През годините провеждаше ли се адекватна здравна политика?

При наличието на 360 болници правителството се страхува, че няма кой да лекува хората. Защо ли?!

В моето и Вашето съзнание в този момент със сигурност изникват много въпроси, започващи със „защо“?! Защо медиите не спират да ни информират с непотвърдена информация за COVID-19? Тук със сигурност ще се сетите за хотелите на Роналдо!
Защо? Защо? и Защо?

Журналистическа етика – какво имам предвид?!

В лекциите по журналистика се обяснява, че всяка новина трябва да съдържа 5-те К: Кой? Какво? Кога? Как? Къде?

Журналистическата етика се свързва с това, че например репортерът информира за една катастрофа, но няма право да показва кадри на жертвите, които биха могли да увредят по някакъв начин психиката на зрителя!

Друг пример е това, че може да се съобщи, че дадена личност претърпява операция, но е недопустимо да се излъчват кадри от операционната!

Как се отразява на вашата психика въпросът с информацията за COVID-19? Нека всеки си отговори сам и да потърси отговорност както от медийните канали, така и от тези, които са го накарали да се почувства зле.

Финализирам този текст с това, че е важно да се научим да отсяваме информацията! Както в една градинка могат да се открият четирилистни детелини, така и между всички събеседници и информационни канали съществуват такива, които са отговорни към своите потребители! Нека открием тези личности и информационни канали и да ги следваме! Благодарение на пандемията по-лесно ще можем да ги открием! Това може да бъдат наши приятели, колеги, медици и информационни канали, които не ни заливат с излишна и плашеща информация. Бъдете здрави, предпазливи и позитивни!

Автор: Денис Никифоров