РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ „ХАШ“

Кои книги напоследък

Радват се на просто редък,

Изумителен напредък?

Тези книги, тези книги

Със убийства и интриги,

Дето, ха де, затвори ги,

Докато на „Плана” 5

Нашият майор напет,

Стисналверен пистолет,

Не съзре следи, които

Водят към едно корито,

Ужким старо и разбито,

Но което, щом по цинка

Той го тръкне със пуцинка,

Ще разкрие начертан

План на мотопед „Балкан”,

Който вража нам държава

Жаждува да притежава.

Да, тез книги в страшна треска

Дирят се и гълтат днеска:

Книгите със шпионаж,

Книгите със саботаж –

Отче наш,

Тираж

Нам даж

За тоз бранш

Насущний наш!

А понеже всеки знае,

Че наистина така е

Нека бъде този наш

Поетичен репортаж

Вместо във стила банален,

В стил шпионско-криминален,

Взет от библиотека „Лъч“,

– О.К.! Тенк`ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА

– Тук нещо се крие!

Всичко гаче ли ясно не ми е! –

Си помислил другарят Попов,

Поддиректор на нашия нов

Комбинат за мазутови печки. –

Тези гайки са майче мънечки

И не знам как ще бъдат монтирани.

От кого ли са те проектирани? –

Тъй си казва значи той

И сред планове безброй

Вижда на един, че има

Разлика от пет сантима.

– Тука действа вража шайка!

Вашта майка, нашта гайка

Изменили сте нарочно

С болта да не пасва точно! –

Тъй извиква в гняв суров

Поддиректорът Попов

И в подкрепа на това,

Неизрекъл тез слова,

Зърва видима едва,

Буквата латинска Хаш,

Със която някой враж

Специалист по саботаж

Не веднъж, не даже дваж,

А дор триж със дръзка мисъл

Плана грешен бил подписал.

– „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи?

Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

– Вината е в тора.

Такъв добив при толкоз фосфат!

Но ще видим кой кум и кой сват! –

Така Спас, агронома, си каза

И отвесната бръчка проряза

Още младото Спасово чело…

А в тоз миг надалече от село,

Във завода полиетиленов

Инженерите Колев и Ненов

Наблюдаваха с трепет и страх

Как пред тях

Етиленът на прах,

Наместо да втаса

В прозрачна пластмаса,

Държи се в процеса съвсем непонятно,

Ултрагаменски и суперфосфатно!…

И тръгват по гарите

Спас и другарите

И ето накрая

Откриват оная

Бележка, съставена по всички правила,

Но с грешка, която била, значи, направила

В завода за шушляци тор да довтаса,

А на блока със рапица – пластическа маса.

Грешка? Може. Но защо?

Не е толкоз просто то!

Налице е, явно, враж

Твърде подъл саботаж!

Ако беше грешка баш,

Би ли етиленът наш,

Както и фосфатът ваш,

Носил знака „Троен Хаш”,

Който не веднъж, не дваж,

А навред три пъти баш

Този спец по саботаж

Драснал е, за да докаже,

Че с такъв голям кураж е,

Та надсмива ни се даже!

– „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи?

Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

… И ги пращат.

И за труд се те захващат,

Но за жалост

И уви,

Все нахалос

Им върви:

Сред дошлите

От чужбина

Са съмните-

Лни двамина,

Но тоз има алиби,

Онзи пък едва ли би…

А във същото време

Саботьорът не дреме:

Тук заводът за обуща

Някакви кошмари пуща.

Там изписва института

Срещу западна валута

Уред, обявен за брак

Във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен

Филм пореден –

Ама бледен,

Ама беден,

Филма неден,

Всичко от чужбина има,

Даже има и да взима.

Там измисля се батерийка

За откриване Америйка.

Тук талант е съкратен

И заместен със кретен.

Там споменатата „Плана”

Бива трижди разкопана,

Тъй че в кал остава скрито

Мотопедното корито.

Тук и там из края наш

Някой върши саботаж

И под всеки саботаж

Слага своя „Троен Хаш”…

Сред шишета,

Край кьошета

На ухо мълвата шета,

А мълва когато шета,

В миг я хващат аташета:

– Кой е този „Троен Хаш”?

– Наш не е! – Не е и наш!

– Е, че чий ще е тогаж!

Уж не скръстваме ръце,

А пък на, едно лице,

Явно действащо за НАТО,

Ни остава непознато.

Я да се порови всеки

В тайните си картотеки! –

И вълна вълната гони

Към различни пентагони

И различни пентагони

Свиват рамене с пагони:

– Наш не е! – Не е и наш!

Имахме един на стаж

По аркутинския плаж,

Но забърка се в миш-маш,

След което

В МВР-то

Пази горния етаж.

– Е, тогава кой е той,

Този предан нам герой,

Спъващ сам по почин свой

Болшевишкия им строй?…

(Краят в следващия брой.)

﹡ ﹡ ﹡

– Не, не става тая

С края.

Искам кой е да узная! –

Тъй ще каже някой патил

От романите читател.

А въпросната разгадка

Много проста е и кратка:

Работата е, че Хаша

Бил от азбуката наша

И четял се значи не

Като „Хаш”, а като „Не”,

Като наше „Н” трикратно,

Казващо съвсем понятно,

Че наред със всички вражи

Опити за саботажи

Има друг вид саботаг,

Не по чужди инструктаж,

Ами местен забутаж,

Недознаш и замоташ,

Чийто автор си е баш

Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето

Кой бил, дето

Зашифрован бил под Н-то:

Н-якой Н-екадърник Н-аш,

Мой съсед и твой адаш,

Скрит под кадров камуфлаж,

Но с глава от алабаш,

Който хем ни мъчи с дваж

По-невидим саботаж,

хем се пъчи, че е наш,

и то наш със дълъг стаж,

страшно наш като блиндаж

и на всичко наше страж!

… Със което и завършва

Този тайнствен репортаж.